Сигурно вече се чудите защо съм избрала тази снимка. Истината е, че точно темата за дизайна на детските пространства, ме накара да стана страстен почитател на минимализма и то във всяко едно отношение. За първи път си дадох сметка колко важно за развитието и поведението на едно дете е средата, в която то расте. Снимката е от детска градина в Япония. Много е показателна и въздействаща, поне за мен е така. Ето още няколко оттам:
Японската нация отдава изключително голямо значение на подредбата, изчистените линии и минималистичния подход във всяко едно отношение, но тази тема ще я продължа в друга публикация.
В исторически план стилът "минимализъм" е представен от германския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое в периода след Втората световна война. Принципът, който самият той изповядва е "По-малкото е повече" (Less is more).
Знакова за архитектурата и творчеството на Мис (както бива наричан) е къщата Фарнсуорт, разположена близо до Чикаго. Съвсем скоро беше създаден филма "The Farnsworth house", който разказва историята около проектиране и изграждане на къщата, като на фокус са взаимоотношенията архитект - клиент. Главните роли се изпълняват от Джеф Бриджис и Меги Джиленхол.
John Pawson, известен съвременен английски архитект, последовател на минимализма, казва че децата обичат празните пространства, това ги зарежда с енергия, кара ги да развиват въображението. Аз, самата, съм свидетел точно на това. Вкъщи е доста обширно и на места изглежда празно. Неведнъж са ме питали: "А тук какво ще има?" Та, мисълта ми беше, че децата обожават да идват на гости у нас. Голямо тичане пада, възможностите за различни игри също са големи. Любимо тяхно място за почивка и бъбрене, далече от възрастните, се оказаха стълбите. Кой би предположил?!
За дизайна на детски пространтсва ще пиша отново и отново. Любима тема ми е, а и има какво да се каже.
За да постигнем повече празни пространства е необходимо периодично разчистване и подредба. Няма как - това е истината. Лично аз обичам да изхвърлям и раздавам. Предполагам ви е познато приятното усещане след като сте освободили половината гардероб или дори едно чекмедже в кухнята. На тази тема има дори издадена книга, бестселър, със заглавие "Магията на подреждането". Неин автор е Мари Кондо, родена през 1985 г. в Токио и станала световноизвестна именно с книгата си и основаната агенция, за чиито консултации хора от цял свят се налага да чакат от 3 до 6 месеца. В общи линии тя се опитва да ни накара да се разделим с една голяма част от вещите (книги, документи, кухненско оборудване, дрехи, спално бельо и т.н.), които не ползваме, не са ни потребни и нямат сантиментална стойност за нас.
Според мен, проблемът има по-дълбоки корени, а именно този консуматорски стереотип, който така упорито се налага. Зариваме се с ненужни вещи, които после се чудим къде да сложим, намираме им място, отдъхваме си и в крайна сметка забравяме за тях. Запълваме гардероба, който все не ни стига, с най-различни дрехи, защото все един ден можем да ги облечем. Това, разбира се има обяснение. Тоновете реклами, които се изсипват върху нас, навсякъде и по всяко време, призовават ни да купуваме, непрекъснато ни мамят с намаления и изтичащи промоции, изкушения навсякъде. И в крайна сметка машината работи...Знам. Лесно е да се каже. Дори на мен самата ми отне доста време да се оттърся от този начин на мислене и да започна да живея по-съзнателно, по-икономично, и не на последно място съобразено с околната среда. Все пак, за да не останете с погрешно впечатление, ще кажа, че не съм на 100% минималист, има какво да се желае, но не търся това. По принцип не съм привърженик на крайностите, опитвам се да извличам същественото, смисленото от заобикалящия ни свят и да го интегрирам в живота си.
За тези, които намират темата за интересна, могат да посетят един от най-популярните сайтове за минимализъм - https://www.theminimalists.com.
Създаден е от двама приятели - Joshua и Ryan, които имат милиони последователи и които казват: "Минимализмът е инструмент, който може да ти помогне да бъдеш свободен". Те самите са трансформирали живота си и обясняват как промяната на фокуса към съществените за нас неща, каквито са здравето, взаимоотношенията, семейството, приятелите, ще ни направят наистина щастливи, удовлетворени и свободни.
За да направя препратка към интериорния дизайн ще споделя скромния си опит. Повечето клиенти, които решават, че трябва да преобразят дома си, обикновено са стигнали до етап, когато са се задръстили от вещи, трудно поддържат ред и чистота и в крайна сметка се чувстват нещастни, апатични, без желание да обитават такъв дом.
Мой съвет е преди да бъде взето решение за ремонт, всеки да премисли какво може да изхвърли, подари, дари, какво пространство ще се освободи, доколко ще е нужно закупуването на нови мебели и по този начин да намали сумата на разходите, които ще бъдат направени при ремонта.
Публикувам още няколко снимки на пространства, които носят тази стилистика. Считам, че това най-добре може да онагледи моите съждения.
Доскоро, приятели!
